Даниела Тодорова
Класически хомеопат с 11-годишна практика, завършила
Лондонски Международен Колеж по Класическа Хомеопатия
Тел: 847-290-1847
Позволете ми с няколко думи да припомня принципите на класическата хомеопатия, защото когато се прилагат към животни, се изпитва истинско удовлетворение: заради осезаемия зов на истината; заради голямата невинност и заради великото Диво, благоволило да ни навести в този скъсал с естественото град. То ни помага да не забравяме невидимите нишки на виталната сила, идваща от извора на любовта.
1. Класическата хомеопатия е холистична практика. Тя зачита физическото ниво на съществуване, редом с това на мислите и чувствата. Казват, че животните нямат чувства. Моят опит показва (ако имате нужда да ви уверявам), че те имат много горещи и раними чувства. За мислите не мога да твърдя нищо, но тяхното място успешно можем да заменим с много силните им сетива, които приемат информация от разстояние. Всички знаете за техните реакции още преди да сте стигнали входната врата, при смърт на близък човек, при земетресение и пр. Сетивата им са на границата между физическото и емоционалното ниво и играят огромна роля за общото състояние.
2. Класическата хомеопатия третира не симптома, а търси причината за него; тя се старае да приведе в порядък принудените да работят в компенсация, т.е. патологично – функции на съществото.
3. Хомеопатията работи на принципа на подобието. Картината, която “снема” хомеопатът при животни представлява: поведението, обкръжението, събития, наследственост, хранене, проведено лечение, ниво на жизнената енергия. Не трябва да забравяме, че се лекува не външната причина, а “почвата”, върху която възникват проблемите. С други думи, причината, поради която този организъм не се е справил с агресора, общ за всички наоколо. Симптомите служат като пътни знаци към центъра на случая. Това е главното отклонение от нормалните реакции. Когато съдим за “нормални реакции”, естествено трябва да вземем предвид навиците, адаптацията и разбира се – породата.
4. Центърът на случая редуцира лечението до едно единствено лекарство, което е в състояние да възстанови баланса на животното на всички нива. Това лекарство, както знаете, трябва да е най-подобното. При животните до него ще се доберем главно с наблюдение.
Специфични правила:
1. Често отговорът за диагнозата на животното в къщи се съдържа в патологията на стопанина. Така че, когато се решава какво ще е лекарството на някой любимец, първо трябва да си съставим мнение за “връзките, които му се налага да поддържа” и за микроклимата, в който живее. Понякога цялото лечение се състои в това – да му се позволи да спи в краката на този, когото обича или да си има къщичка, или детето да не го тероризира, когато са насаме; да не се чувства предаден от своя господар, когато го водят на лекар; да не му се подиграват или някой в къщи да го смята за противен. Не че и такива неща не се тушират от хомеопатични лекарства (използвани класически), но оставите ли поддържащата причина, уязвимото място ще бъде винаги ранено. При домашните любимци това най-често е душата. Те живеят най-интензивно на емоционално ниво. Техните телесни болести са обикновено следствие от емоционални травми. Затова ... погледнете ги в очите и когато срещнете отговора, ще започнете да се сещате за лекарството. Не се дава бързо А. за счупен крак, защото може би животното е искало да умре, а е успяло само да си счупи крака... По-добре се попитайте: защо не е било цяло чувството му за съхранение, защо е станала всъщност злополуката?
2. Това “двойно виждане” животно/стопанин често се изразява в следния затворен кръг: човешки проблеми – болно животно – лекари – инжекции – състрадание – пари – безсилие – недоумение – примирение – евтаназия, загуба, тъга, празнота – човешка болест или ново животно.
Затова, дори горното да ви звучи пресилено – опитайте се да потърсите смисъла на общата хармония – на съжителството и проблемите в човешката половина – в семейството, работата и пр. Може би после ще сте във възторг от резултатите. Домашното животно подарява много мъдрост и помощ на човека до него, а нали това се иска от нас най-осезаемо...?
Тъжното куче Чоки
Чоки беше дребничък дакел. Беше случай от ранната ми практика и за първи път го видях на улицата. Тогава той не беше тъжен, беше безразличен. От два месеца беше на антибиотици. Не му се ядеше, не му се вървеше, беше кльощав, с много лоша козина и обилни секрети от очите. Дадох му Ф. а.
Дълго време нямах новини. После ми казаха, че “се съвзел” и дори започнал да лае. После неговата собственичка заминала за две седмици на почивка и като се върнала го завела на лекар, защото го намерила с тежък конюнктивит (възпаление на лигавицата, обвиваща отпред очната ябълка и вътрешната страна на клепачите, сълзене, секрет, понякога гноен). Два дни редовно му слагали предписаните капки, секретът беше спрял, но кучето рязко се влошило. “Ослепява” – каза тя. Отидох у тях. Дамата беше богата, красива, глезена, занимаваше се с мода и често пътуваше. Чоки стоеше неподвижен на нейното легло и следеше с очи само нея, нищо друго не го впечатляваше. Беше като пухена възглавничка, ако не бяха очичките. Но тези очи бяха замъглени, губещи кафявия си цвят. Той нямаше сили да се премести, беше му студено, трепереше. Поръчах да го подсилят с глюкоза, витамин С и ако може с храна. Когато на другия ден се приближих до него, изтръпнах – в ириса му имаше сухи дупки.
Той агонизираше. Започнах да му давам лекарство след лекарство: за изтощение, за сухота, за загуба на течности, за липса на телесна топлина, за ступор... Той временно се подобряваше и като усетеше ръка наблизо, облягаше глава на нея. Бащата на дамата спомена колко е тъгувал Чоки винаги, когато тя е отсъствала... Тя беше разведена с мъжа си и тъгуваше за него, ревнуваше го от новия му живот, не харесваше никой друг, спомените за него често изплуваха във връзка със сина им, с почивките им, с това, че сега трябва да е “истински мъж”, за да се справя. Разбрах, че е много тъжна. Разбира се, че Н. м. витаеше в тази къща. Чоки имаше сухите очи на Н. м. поради изчерпаните или потиснати сълзи. Той е бил сам без нея. Той й е бил любимец и утеха, попивал е нейната тъга, а после тя е изчезвала и къщата е ставала празна и голяма за малкия дакел. Погледнах капките за очи – бяха на натриева основа.
Сетих и за това, че дамата беше наложила безсолна диета в къщи, защото и тя ядеше без “бялата отрова”. И това беше – дадох му Н. м. и доста бързо проблемите отшумяха. Но в действителност проблемът не беше решен напълно, защото истината е, че стопанката се нуждаеше от лечение, но тя самата не осъзнаваше достатъчно това. И така след няколко месеца тя ме покани да видя новото й куче, защото старото след поредното й дълго заминаване беше починало. Новото куче беше същата порода и имаше същото име. Тичаше, лаеше щастливо, имаше панделка на главата. “Същият Чоки, нали!” – сочеше тя снимката. Сияеше, обсипваше го с нежности. Всичко беше наред, според нея. Тя беше намерила своето. Животът продължаваше с новата пухена възглавничка. Ето, мислех си, някои хора не искат да разберат, те пропускат да се излекуват, но винаги ще намират как да се подобряват. А кучета много...
Папагалчето Папи
Един ден мои съседи ми се оплакаха от папагалчето “Корела”, купено преди няколко дни от близкия магазин “Екзотика”. Беше жълтозелено и се предполагаше, че е от мъжки пол. Беше болно – гъбички – беше казал ветеринарният лекар, а един техен познат говорел за краста. Когато го погледнах, бях потресена от окаяния му вид. Под крилата нямаше перца, а болезнено разранена кожа, а отпред на гърдите посред лимонено жълтата му перушина зееше кърваво червена дупка. С човката си то самоубийствено продължаваше да се чеше в раните си и в паузите хвърляше изцъклен и безразличен поглед наоколо... Не можех да не си спомня за славея на Оскар Уайлд... В началото Папи е бил настанен в стаята на момиченцето – на горния етаж, но то се качвало там само вечер и за да не се чувства самотен бил пренесен долу с царствената си клетка. Там винаги имаше хора, но папагалчето оставаше тъжно и болно.
Има хомеопатични лекарства, които силно действат върху кожните проблеми. С. – ако си горещ, сърбящ, задръстен и мръсен; П. – ако изглеждаш още по-мръсен, отчаян, безнадежден и изоставен; Р. т. – ако си неспокоен, “не те свърта” и те е страх, че нещо ще се случи. Те се влошават или подобряват от топло, студено или влажно време, сутрин или вечер и т.н., но това малко можеше да помогне при папагалчето. Чудех се кое от тези лекарства да му дам. Спря ме това, че много малко знаех за този вид папагали и реших да се поинтересувам. Затова отложих приема на лекарството с един ден и наминах на другата сутрин покрай екзотичния магазин. Мислех да разпитам за този вид и да ги понаблюдавам. Но още от вратата погледът ми попадна върху голямата клетка с “корели”. Вътре бяха 5 – 6 броя, шумни, пъстри, подскачаха, викаха, въртяха главички, беше една голяма и някак си уютна сутрешна суматоха. Казаха ми, че са били още повече вътре, някои от тях скоро били продадени.
Това ми стигаше. Върнах се при моите познати, за да погледам Папи и да си помисля малко. После му дадох лекарство не за гъбички, не за обриви, не за паразити – а за тъга, за загуба, за раздяла, за неспособност да останеш сам. Лекарството е И. – растение. Използвали са го монаси в миналото като лечебна трева за сърдечна мъка, за безпокойство и тъга. Наречено е на един монах, който чрез медитация прозрял, че може да постигне покой и благодат, ако търси Бога не другаде, а вътре в себе си. След два дни отидох на гости на пациента. Той беше много променен. След още една седмица в клетката имаше пухкаво жълтозелено папагалче, което викаше и се въртеше, кълвеше доверчиво всичко, каквото му подадеш и се люлееше на халката в средата на клетката. След месец научих, че е весел, лети из стаята, закача се и не спира да вика или чурулика. Раните бяха отдавна забравени.
Хрътката Мойра
Това е доста тъжна история за най-красивата Борзой, която бях виждала. Момчето, което си я взе, беше самотно. Тя беше ангелски бяла и разстройващо нежна. Мислех си колко ли мощен трябва да бъдеш, за да опазиш такава красота в нашия живот. Беше още малка, когато бащата на момчето дойде от село болен. Имаше гангрена на левия крак до глезена, пиеше много, пушеше и все се караше на жена си. Имаше много висока захар в кръвта и операцията можеше да е фатална. Синът беше убеден, че трябва да го лекува хомеопатично. За бащата това беше досадно сверяване, наблюдение, проверка на кръвта, разпитване, диета, ежедневни дози хомеопатия... Беше напрегнато тежко лечение. Той вече не изпитваше влечение към алкохола, захарта се стабилизира, бяхме успели да ограничим гангрената да не пълзи нагоре, беше далеч от опасността от сепсис... Беше време за операцията.
Тя се състоя четири месеца след началото на лечението. След операцията нямаше усложнения, нямаше фантомни болки, нямаше нужда от болкоуспокояващи (имаше А. – хомеопатично лекарство). Главните лекарства в хода на проведеното лечение бяха А. а., Ф., Л., Сек. Алопатични (традиционни) лекарства нямаше. Проблемът сега беше само психически – прощаваше се с липсата на част от левия си крак. Той върна цвета на лицето си и възстанови силите си. Но пак се караше много на жена си, която предано се грижеше за него, а за лечението с хомеопатия бе запазил само спомена за досадните разпити и съвети.
През целия този период Мойра предпазливо надничаше от вратата и обикновено я прогонваха като досадница. А на нея й се играеше, разхождаше. Никой нямаше време за нея. Живееше в коридора и често й се караха, “че е непослушна”. Нейните разходки заприличаха на истински, чак когато бащата напусна и си замина за село. Но тя беше някак пораснала без да свикне, бягаше надалеч и момчето трудно я връщаше. То беше уморено и изнервено, и много й се сърдеше. Един ден, боричкайки се с едно куче тя си нарани глезена. Постепенно той се наду и стигна големината на пъпеш. Никакво лекарство не й помогна. Диагнозата беше рак на костта. Предложиха ампутация, евтаназия... Не можеха да се примирят. Хомеопатичното лекарство Ф. е едно от най-добрите за рак на костите и то много я облекчаваше, но не я спасяваше. Мойра скоро умря, разкървавявайки топката на глезена си. Момчето каза, че погледът й бил спокоен. Била красива както винаги. Проблемът беше задния ляв глезен. По това време новините от село бяха, че бащата на момчето вече ходи с протезата си и е излязъл от депресията.
Нека не правим изводи от тази история. Предлагам ви я, за да си вземе от нея всеки каквото може.
Кистозният тумор на Чара
Чара е боксер на 4 години. Израснала е с игри и любов. Затова ми се стори странна диагнозата злокачествен тумор, поставена след операция и биопсия на малка киста отляво на гръдния кош. Вече втори месец оттам сълзеше лимфоподобен секрет и раната не се затваряше. Най-странното беше, че животното повръщаше спонтанно всеки две-три минути, без някакъв признак, че ще го направи – така, изведнъж и между другото, без да обръща внимание на това. Междувременно се качваше на прозореца и лаеше по колите, душеше припряно навсякъде, беше възбудена и шумна и някак си не можеше да се спре.
Стопанката на Чара е имала проблеми с тежко нараняване и опасност за живота на сина й, когато майката на кучето е била бременна с това котило (и тя живее в същата къща). Мислех си – може би Чара е соматизирала този страх за здравето на близък, което симптом на К., но нямаше картина на това лекарство. Ако трябваше просто да дам подобното лекарство, картината беше на Х. с. (напрегната, нервна, заплашваща, избухлива, оскъден секрет с вероятно вътрешно възпаление). Не разсъждавах повече какво става, просто дадох показаното лекарство. Ханеман (Органон на лечебното изкуство) казва, че не ни е дадено от Бога да разберем болестите, просто трябва да дадем подобието. И аз го дадох в потенция 200. Дадох на стопанката и едно шишенце с К. с. в случай, че прогнозата ми се сбъдне – от раната да започне да тече повече секрет.
След няколко дни разбрах, че повръщането е спряло същия ден. До десетия ден секрецията много се засилила при всяко напрягане на мускулните групи около раната. След втората седмица, в която кучето беше на К . с. 6 С, се обадиха да ми кажат, че при натиска при попипването на секрета изпод кожата на Чара е изскочило “нещо”. Беше малко страшно... Поисках да го видя – приличаше на малко клонче, обрасло с плът като с мъх. Сложено беше в спирт и занесено на изследване... Най-накрая, едвам дочакали от нетърпение резултатите, разбрахме, че това беше ... осил(!) Беше чудесен ден за хомеопатията, всичко е било толкова невинно и опасно! Сега можех да поразсъждавам: осилът е достигнал стомаха и е предизвикал с дразнене спазматичното повръщане. Х. с. е понасъбрал около нашественика необходимата лимфа и умиращите клетки от възпалението, а К. с. е изтласкала всичко това навън.
Кучешка екзема
В началото се образуват малки струпеи в корените на косъма, сърби, после косъмът там окапва, остава мокра, гола кожа. Изстискването на аналната жлеза не подобрява състоянието. Тази ужасна екзема мъчи почти всяко второ куче. Диагнозата може да е дерматит, гъбички, космояд и все едно какво. За нас е важен не агентът, който е във външната среда, а почвата, която не успява да се справи с естествените предизвикателства. Колко ли антибиотици и кортизони са поели горките ни любимци, без в крайна сметка да се отърват от сърбежа? На всичкото отгоре те развиват и стрес от ходенето на лекар, и губят доверието в стопаните си, подлагащи ги на тези изпитания.
Изходът е конституционално хомеопатично лекарство. При по-проста картина, с ясна причина и без предхождащо лечение кучето оздравява от острото лекарство (лекарство на повърхността, спешно лекарство).
Ето един случай с далматинка. Стопаните бяха изтерзани: цяла нощ се чешела, скимтяла, местела се от едно място на друго. Имаше обрив – червен, горещ, по-зле нощем. Това значеше Р. т., но успокоението беше само временно. С. и П. не дадоха резултат. Тогава решихме, че е най-добре да я видя на неин терен. И така, отидох на гости.
Ясно беше, че тя е буйна, неспокойна и много галена. Опитваше се да ме изплаши, но щом успявах в суматохата да я докосна, се търкулваше по гръб и се отдаваше на ласките. Разпитах за ежедневието. Когато всички отивали на работа, тя трябвало да остане в коридора, не в стаите, защото правела бели. Беше сигурно, че мрази да е сама. На всичкото отгоре в коридора беше тъмно. И така - всеки ден, до вечерта. Далматинката беше събрала самота и страх. После беше просто да се предпише Ф. 1 М. Оттогава козината й е гладка. Тя е спокойна и няма проблеми. Е, след време й трябваше 1 капка А. след раждането на нейните бебета.
Споделям с вас три успешни и два неуспешни случая, за да ви спестя заблудата, че хомеопатията лекува всичко. Но най-хубавата част на това лечение е, че успехът е толкова по-вероятен, колкото по-добре сте разбрали своето животно. Няма да се наложи да стоите стъписани и безпомощни пред прекалено респектиращите диагнози на латински. Когато се случи беда – кожни проблеми, стеснение на пикочните пътища, кръвоизлив след катастрофа – опитайте с хомеопатия, замислете се за извора на проблемите. Някакъв стрес, някаква липса на любов – и после идва бедата – животното вече не е хармонично и е лесна жертва на болести и инциденти. Веднъж лекували с хомеопатия животните си, стопаните дават и получават повече любов и разбиране, което подобрява атмосферата в къщи. А това е порция щастие за тях.
Любовта, чийто рани хомеопатията лекува, се връща с чудесна сила при тези, които са разбрали причината за една беда.
Нека сега да направим няколко извода, които смятам, че следват:
1. Хомеопатията не е сугестия, както твърдят противниците й.
2. Тя няма много общо с методите на ветеринарната медицина, освен физическия обект като елементарна анатомия и физиология. Гледните точки са различни, могат да се подпомагат, но не и конкурират.
3. Ветеринарната хомеопатия може и трябва да работи като класическа, т.е. не симптомът е център на случая, а причината. Това е висшата практика и не трябва да лишаваме животните си от нея.
4. Когато имаме случаи като “ракът на Чара”, не трябва да сме фаталисти и ненужно да драматизираме.
Не случайно кралското семейство лекува животните си само с хомеопатия. А също така и в много от фермите, където се отглеждат органични животни, те биват лекувани само с хомеопатия.
